Билки и Здраве

От древността до днес лечебните растения се ползват с най голяма популярност при заболявания на дихателната система , Много от тези болести като остри възпаления (катари) на горните дихателни пътища , остри и хронични бронхити , емфиземи , асми и др. могат да бъдат повлияни , благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства ( чаеве , отвари, запарки ) от лечебни растения . Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане , бронхоспазъм , кашлица с различен характер .
При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве. Те упражняват потогонно действие , разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина , снижавайки по този начин повишената температура . Към това се прибавя и противовъзпалителното и противомикробно действие на редица билки . Един от най-обезпокойтелните симптоми на заболяване на дихателните пътища е кашлицата.Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания , разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток , натрупване на секрети и други причини . В тези случай особено полезно е използването на някои слузни вещества , съдържащи се в различни растения . Във вода тези вещества образуват жълатиноподобна слузеста маса , която "покрива" като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс . Такива слузни вещества се намират в лененото семе , в корените на ружата , в семките на дюлятаи др. Поради липсата на токсичност това са истински "домашни средства ".
За успокояване на безцелната , суха кашлица могат да се използват някои вещества ( главно алкалоиди ) които подтискат и успокояват центъра на кашлицата в продълговатият мозък . Такова действие има опият , кодеинът , наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак , но те неса домашни средства . Напротив , тяхното използване силно се ограничава поради голямата им токсичност , способността им да подтискат центъра на дишането и да предизвикват превикване и пристрастяване .
Много лечебни растения съдържат активни вещества , които повлияват рефлекса на охрачването. Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети , усилват движенията на ресничките на постилащите дихателни пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета . На сапонините , които се съдържат в някои растения , като иглика , подбел , трицветна теменуга и др., се дължи охрачващия ефект . Приложени в малки дози те дразнят умерено лигавицата на сотмаха и червата, предизвикват леко гадене и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне .
Растения , съдържащи етерични масла ( мащерка , бор , анасон и др.), имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне , а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове , етеричните масла упражняват местен противовъзпалителен ефект , отбъбват бронхиалната лигавица . Те притежават и умерен антисептичен , противомикробен и противогнилостен ефект , което ги прави популярни помощници срещу хроничният бронхит с гнойни храчки , абцеси и гангрени .
Много растения , съдържащи етерични масла ( мащерка , роза ) упражняват и известно бронхо разширяващо действие и с успех се използват при някои спазми - спазстичен бронхит , коклюш , бронхиална астма .