Билки използвани при чернодробни и жлъчни заболявания

Змийско мляко - Използват се стръковете , събира се цялата надземна част малко преди разцъфтяване , докато цветовете неса се разтворили . Използва се пресният сок от стръковете външно при брадавици които се намазват с него един-два пъти дневно в подължение на няколко дни . Може да се използва и запарка , приготвена от 1 с.лъжица стрита билка накисната в 1/2 л вряща вода за 1 час . Пие се по 50 гр преди лягане .

Глухарче - Използват се корените събрани през есента , когато листната розетка започва да увяхва . Корените се изкопават , изчистват се от прастта и от кореновата шийка и се измиват със стъдена вода . След отцеждане на водата корение се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок .
Използва се извлек , като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа . Изпива се на глътки за 1 ден . Прилага се и пресен сок от билката , както и млади листа като салата . Корените влизат в състава на много билкови чаеве .

Билки с апетитосъбуждащо и стимулиращо стомашната секреция действие

За лечение на безапетитието от незапомнени времена се използват растения , съдържащи горчиви вещества . И сега в терапията за стимулиране на апетита все още основно място заемат извлеците от горчиви билки и лекарствата , приготвени от съдържащите се в тях горчиви съставки .
Едно от народните имена на червеният кантарион на немски е Tausendguldenkraut , т.е. трева за хиляда гулдена . Отначало като апетитовъзбуждащи са използвани и растения , съдържащи силно отровни горчиви съставки (алкалоиди, гликозиди и др. ) . Някои горчиви растения съдържат и ароматни съставки , които им придават допълнителни апетитовъзбуждащи и стимулиращи стомашната секреция свойства. Горчивите билки имат и други полезни действия : нервноуспокояващи , жлъчногенно , диуретично и др.
Горчивите вещества дразнят вкусовите папили на езика и по рефлекторен път стимулират секреторната и двигателната функция на храносмилателната система и на първо място - стомашната секреция . Извлеците от горчиви билки се оценяват толкова по-високо , колкото по-голям е техния индекс на горчивина .

Етерични масла

Етеричните масла са сложна смес от различни органични съединения . Притежават характерна миризма и са летливи . Те са твърде различни от тлъстите масла , с които нямат нищо общо в химично отношение . Основната част от съединенията , които влизат в състава на етеричните масла , са от групата на терпените , които са с изопреноидна структура . В етеричните масла са установени само два класа терпеноиди - монотерпени и сесквитерпени . Наред с терпените в много етерични масла се съдържат и други алифатни и ароматни съединения - най често производни на фенилпропана .Терпеноидите в етеричните масла са въгеводороди или техни кислородни производни - алкохоли , алдехиди , кетони , киселини , феноли , естери и лактони . Повечето от терпените са течности , но сред тях има и кристални вещества , които са разтворени в етеричното масло . Терпените могат да бъдат ациклични ( алифатни ) и циклични ( хидроароматни ) съединения .
В състава на едно етерично масло обикновено влизат десетки различни съединения , но най-често едно от тях е основно и се съдържа в по-значително количество - понякога над 50%. Например в ментовото масло основно съединение е ментолът , в анасоновото - анетолът и т.н. От етеричните масла досега са изолирани над 500 различни съединения .

Етеричните масла са много широко разпространени в растенията . Те са характерни за редица родове и за някой семейства , например Борови , Хвойнови , Лаврови , Седефчеви ,Сенникоцветни , Устноцветни , Сложноцветни и др. В растителните тъкани етеричните масла са разположени в специални етерично-маслени клетки .
Етеричните растения и масла , които се съдържат в тях , намират приложение при лечението на различни заболявания :

1. Противовъзпалителното действие е характерно за етеричното масло на лайката , белия равнец , белия пелин и др.
2. Отхрачващото действие е характерно за етеричните масла които се съдържат в плодовете на някои растения от сем. Сенникоцветни , напр. анасон , резене и др.,а също и в представители на сем. Устноцветни , напр. мащерка , риган и др.
3. Спазмолитично действие имат етеричните масла от много растения , напр.цветовете на лайката , плодовете на кима , кориандъра и резенето . На това действие се дължи благоприятният ефект при стомашно чревните заболявания , придружени с колики и болки.
4. Антисептичното действие е характерно за етеричните масла , съдържащи в по-големи количества фенолони съединения , като напр. евгенол в карамфиловото масло , тимол в мащерката и много други . Дезинфекционното действие на разтвори от тези етерични масла е еднакво по сила с разтвор на фенол , имащ същата концентрация .

Танини (Дъбилни вещества)

Георги

Танините са полимерни фенолни съединения с молекулно тегло от 1000 до 5000 . Те са широко разпространени в растенията , но особено богати на тези вещества са представителите на семействата Върбови , Букови , Лападови , Розоцветни , Здравецови , Бобови , Устноцветни , Ерикови и др. Танините са главна действуваща съставка на лечебните растения от родовете Дъб , Очиболец , Кървавиче , Смрадлика и др. Най често се натрупват в кората на ствола при дървестните видове , но също се съдържат в корените и коренищата , листата и стъблата на тревистите растения .
Природните дъбилни вещества се разделят на два вида :

Кондензирани танини . Те са полимери на катехините ( флаванол 3) и лейкоцианидините или съполимери на тези два типа флавоноидни съединения . Тук се отнасят танините , които се съдържат в кората на дъба , коренището на очеболеца , плодовете на черната боровинка , струкове на камшика и др.

Хидролизиращи се танини . Под действието на киселини те се хидролизират до по-прости фенолни съединения , като галова и елагова киселина и в зависимост от това се разделят на : а) галотанини и б) елаготанини.
Галотанините са естери на галовата и дигаловата киселина с глюкоза , при което към една молекула глюкоза могат да се присъединят до 5 молекули галова или дигалова киселина . В елаготанините захарите са гликозидно свързани с елагова киселина , която няма свободна карбоксилна група и свързването е чрез фенолните хидроксилни групи . Богати на елаготанини са шикалките , листата на смрадликата , коренището на динката и др.

Танините се прилагат главно като затягащи ( адстрингентни ) средства поради тяхното уплътняващо действие върху тъканите и кръвоносните съдове . Те образуват върху външния пласт на лигавицата или кожата коагулационна мембрана , която предпазва тъканите и окончанията на сетивните нерви от дразненето на различни агенти .

Биологично активни вещества в лечебните растения

Георги

Фенолни гликозиди - Агликоните на тези гликозиди са феноли или фенолни киселини . От групата на фенолите най-често се срещат гликозиди на хидрохинона и флорогуцина . В някои семейства , като например Върбовите и Пиреновите тези гликозиди са твърде широко разпостранени . Към семейство Пиренови пренадлежат мечото грозде и червената боровинка , в листата на които се съдържат гликозидите арбутин и метиларбутин с дезинфекциращо пикочните пътища действие . От групата на фенолните киселини с най-голямо значение са пройзводните на бензоената и хидроксиканелената киселина като например р-кумарова , кафена , ферулова , салицилова , галова и др. Някои от тях като например феруловата са с доказано жлъчетворно и жлъчегонно действие . Освен гликозидно свързани фенолните киселини често се срещат свободни или под формата на депсиди . Елаговата киселина , която влиза в състава на някои хидролизиращи се танини , е депсид на галовата киселина.
Тя има силно кръвоспиращо действие . Широко разпространена в растенията е и хлорогеновата киселина , която е депсид между кафена и хининовата киселина . Тя е с жлъчегонно действие . В много представители на семейство Устно-цветни се съдържа и депсидната розмаринова киселина .

Сърдечно действащи глюкозиди - Названието на тези глюкозиди идва от тяхното специфично действие върху сърдечния мускул . Както по действие и терапевтично приложение , така също и по строеж на агликоните те са много добре обособена група . Агликоните им имат стероидна структора и са подобни на половите хормони , жлъчните киселини и витамин D .По строеж се отнасят към две основни групи :
а) карденолиди - в листата на червения и вълнестия напръстник , горицвета , боянката , зокума , момината сълза и др.;
б) буфадиенолиди - в кукуряка , морския лук и дяволската уста . Наред с терапевтичното си действие при сърдечна недостатъчност тези съединения са силно токсични , поради което използването им трябва да бъде винаги под лекарски контрол .

Пиридинови и пиперидинови алкалоиди - Към тази група се отнасят никотинът . който се съдържа в листата ма тютюна ; изопелетиеинът , основна съставка на наровите кори ; силно отровният кониин , който се съдържа в бучиниша .

Изохинолинови алкалоиди - тук се отнасят алкалоидите на опия , който представлява засъхнал и изсушен млечен сок , получен от нарязаните неузрели плодове на сънотворния мак . Опият съдържа до 25% алкалоиди . От него са иолирани около 30 алкалоида , от които по важни са : морфин , наркотин , папаверин , тебаин , кодеин , нарцеин и др.
Изохинолинови алкалоиди се съдържат също така в змийското мляко , росопаса , киселия трън и др.

Приготвяне на лекарства от лечебни растения в домашни условия

Георги

Лечебните растения , които не съдържат отровни и силно действащи вечества , могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение при домашни условия . Начинът на приготвяне зависи от химичния състав на действуващите вещества , от тяхната разтворимост в различни разтворители ( вода , спирт и др.), от вида на използваните растителни части (цветове,листа,кори,корени,коренища,семена и др.). Най -често и широко прилагани лекарства в домапни условия са прясно приготвени извлеци , наричани запарки и отвари . Листа,цветове и други растителни органи , от които лесно се извличат действащи вещества , обикновено се приготвят във вид на запарки . От листата изключение прави мечото грозде , от което се приготвя отвара . По-твърдите растителни части , като кори , корени ,коренища и др. се приготвят под формата на отвари .
За приготвяне на запарките и отварите растителните части се надробяват , тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действащи вещества .

Запарки - infusa , се приготвят по следния начин : Надробената билка се поставя в емайлиран , порцеланов или стъклен съд и се залива с вода със стайна температура .Съдът се затваря с капак и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 15 мин, при често разбъркване. Снема се от водната баня и се оставя да престои не по малко от 45 мин , след което се прецежда през плат , билката се изтисква и течността се прецежда отново през памук . Долива се с вода .
Ако се налага запарката да се приготви бързо , нагряването на водната баня продължава 25 мин, след което извлекът се охлажда изкуствено . Когато се приготвят водни извлеци от билки с обем 1 до 3 кг, времето за нагряване на водната баня за запарките се увеличава до 25 мин. Най-често от 10г надробена растителна суровина се получава 100 см3 запарка . Ако след прецеждането течността е по-малко , необходимо е да се долее до 100 см3 . Запарки и отвари от горицвет , момина сълза , корени и коренища на иглика и дилянка се приготвят в съотношение 10:300 .
При приготвяне на запарка , ако липсва водна баня , може да се постъпи по следния начин : Оситнената билка се поставя в емайлиран съд , залива се с вряща вода и се оставя върху топла печка в продължение на 15 мин. Внимава се запарката да не кипне . Снема се от печката , охлажда се и се прецежда през марля или тънка тъкан . Повечето чаеве се приготвят по този начин . Долива се с вода до определения обем .
Понякога се препоръчва приготвянето на запарката да става по студеният начин .Тогава смляната билка се поставя е емайлиран съд , залива се със съответното количество преварена и изстудена вода , затваря се с капак и се оставя да престои от 4 до 12 часа, след което се прецежда през няколко пласта марля или тънка тъкан .

Отвари - decocta , представляват водни извлеци , получени след по-продължително нагряване на водна баня . Надробената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд ,залива се с определено количество вода ,захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня за 30 мин при непрестанно разбъркване .
Отварата се охлажда на стайна температура 10 мин, след което се прецежда като се изтисква растителният материал и се долива с вода до предписаният обем .Отвари приготвени от листа на мечо грозде , дъбова кора , коренище на кървавиче и други съдържащи дъбилни вещества се прецеждат веднага след снемане на съда от водната баня .

Едно от главните изисквания към запарките и отварите е да се приготвят по възможност ежедневно или да се съхранява на тъмно и прохладно място в хладилник , но не повече от 3 денонощия , тъй като бързо се развалят.

Настойки - tincturae, са течни спиртни , спиртно-водни или спиртно етерни извлеци от растителни суровини , получени без нагряване . Най често се приготвят със 70 или 40 градусов спирт. Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд , обикновено стъклена бутилка или буркан , залива се със спирт , захлупва се и се оставя да престои 7 денонощия . При приготвяне на не силно действащи настойки е прието съотношение между растителната суровина и готовата тинктура 1:5 . Например от 100г растителна суровина трябва да се получат 500 см3 настойка ( тинктура ) . След седмица настойката се отлива , добре се изтисква растителната част и се прецежда през тънък плат или няколко слоя марля . Натойките трябва да бъдат бистри и да притежават вкуса и миризмата , характерни на изходната суровина .

Екстракти - extracta , представляват концентрирани извлеци от растителна суровина . В зависимост от консистенцията те са : течни екстракти , гъсти и сухи екстракти . Със съдържание на влага не повече от 5%. Методът на тяхното приготвяне е сложен и несе препоръчва за домашни условия .

Лапи - cataplasmata , ситно смлените или счукани части от лечебни растения се заливат с необходимото количество топла вода , за да се образува гъста каша , която се намазва върху тензухена кърпа . След налагане на съответното място лапата се покрива с по-плътна кърпа . Най често прилагани са лапите от синапено брашно , които се приготвят с хладка вода с температура около 30 градуса .
Синапеното брашно за малки деца и хора с чувствителна кожа се разрежда с пшенично брашно и едва тогава от него се приготвя лапа .

Лекарствени сборове или чаеве - species , могат да бъдат приготвени самостоятелно в домашни условия . Растителните части се надробяват поотделно , като листата , струковете и корите се нарязват на дребни части , а кожестите листа ( напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах .Корените и коренищата се режат или надробяват . Плодовете и семената се смилат или оставят цели . След това се претеглят необходимите количества и се смесват внимателно и равномерно .
Приготвените чаеве могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна употреба .

Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания , те се употребяат обикновенно доста продължително време - един два или повече месеца . При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение да се прави почивка от една две седмици .



Събиране , пречистване , сушене и съхранение на билките в домашни условия

Нуждите от лечебни растения за медицинския ,химико-фармацефтичния ,хранителния и някои други отрасли не са задоволени напълно . Въпреки че количеството на събираните билки непрекъснато нараства .Този факт показва че е неоходимо да се поощрява и разширява събирането им като се набляга на неговото качество и специализация на събирачите .
Отделните части на растенията трябва да се събират в такъв период на развитие , когато в тях са натрупани най-големи количества фармакологично действащи вещества.Календарните срокове които са представени в различни учебни помагала са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето , и обикновено дават известни отклонения .
Събирането се извършва в сухо ,по възможност слунчево време ,след вдигане на утринната роса .От особено значение е периодът през който се извършва брането .Така например надземните растителни органи (листа,цветове , стръкове ) се берат в период на цъфтеж.
Подземните органи (корените,коренищата,грудките и луковиците) - през пролетта преди започване на вегетацията или през есента , когато тя е към своя край.За някои растителни видове има значение дори през коя част от деня се извършва събирането . Например за растението напръстник е намерено , че най-подходящи часове са следобетните
когато то е най богато на сърдечно действуващи гликозиди .
При ръчното бране на тревите ,листата и цветовете се поставят в по-плитки кошници , като не трябва да се притискат и бързо се пренасят за сушене .Събирането на диворастящи растителни видове трябва да се извършва разумно,като несе унищожава цялото находище особено когато се събират подземни части .
При събиране на билките се употребява прост но удобен за работа инвентар : нож , лопата ,търнокоп и др.
Различават се няколко основни групи растителни части,прилагани в лечебната практика :

Цветните пъпки - gemmae , се събират рано през пролетта през месеците март и април , по време когато са силно набъбнали , но неса се разпукали , тъй като тогава са най-богати на биологично активните вещества .При събиране на пъпки от бреза , топола и др. се отрязват клонките , завързват се на снопчета и се сушат , след което се оронват и отделят от пъпките .Боровите връхчета се отрязват с нож на групички по няколко. Поставят се в кошнички , без да се притискат .

Листата - folia,се събират или в началото или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване . Събирането на листата ,докато неса напълно развити,не е рентабилно ,макар че тогава някои листа са богати на действащи вещества.Ранното събиране на листата изтощава растението.Ето защо се препоръчва да се събират розетъчните , долните и средните листа.Избягва се брането на променили естествения си цвят или проядени от насекоми листа. Берат се чрез откъсване от стъблото или отрязване на клонки ,които се изсушават и след това листата се отделят чрез очукване (мечо грозде).Събират се заедно с дръжките (татул,градиснки чай , коприва , подбел , ягода , иглика и др.) или без дръжки .поставят се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване.

Цветовете - flores , се събират в началото на цъфтежа . Те могат да бъдат отделни цветове , цели съцветия (лайка,невен) или отделни части на цвета ( лопен - само венечните листа , слънчоглед - само езичестите цветчета). Берат се ръчно ,понякога се ползуват специални гребени (лайка) или ножици .

Плодове и семена - fructus et semina. Сухите плодове и семена се берат напълно зрели , но при някои видове , за да се избегне разпиляването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пълното узряване. Понякога се отрязват целите съцветия с плодчетата ,правят се снопчета ,оставят се да доузреят,след което се очукват и пресяват през сито .Сочните плодове и ягоди се събират рано сутрин .

Стръковете (треви) - herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата на около 15-20 см от върха надолу .Небива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата .Струковете се навързват на снопчета и се сушат .

Корите - cortices, се събират през пролетта , когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделя от дървото .Най добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове като се правят надлъжни нарези до 30 см , които в краищата се съединяват с напречни прерязвания, а кората се сваля във вид на жлеб или улей . За медицински цели се събират само кори от млади клони .

Корените,коренищата,грудките и луковиците - radices,rhizomata,tubera,bulbi, се изкопават през есента , когато цялата надземна маса е увяхнала , или рано през пролетта , преди да е почнал растежът на растението.След това корените и коренищата се почистват от пръстта , измиват се бързо с течаща студена вода и се отстраняват остатъците от стъблата . За подземните части на някои растителни видове има специални изисквания при преработката ( грудки от салеп,корени от ружа , сладък корен , коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора ) .

Пречистване - След събиране растителните части се подлагат на първична обработка. Целта на тази манипулация е да се отстранят случайно попадналите странични примеси или други частици от същото растение .Грудките от салеп се потапят за кратко време във вряща вода за инактивиране на ферментите и отстраняване възможността за поникване .

Сушене - От правилното сушене зависи качеството . Чрез сушенето се отстранява водата от растителните части,която за свежите листа , цветове и треви достига до 85% , а за корените - до 45%.При сушенето в тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменения . Това е процес на изпаряване и отстраняване на влагата , който води до консервиране на дрогите , тъй като се задържа действието на ферментите, под чието влияние най често настъпват нежелани промени в тяхния химичен състав.Ферментното въздействие е вредно при лабилните сърдечно действащи гликозиди , при някои алкалоиди от естерен тип , съдържащи се в представители от сем.Solanaceae , при дроги , съдържащи индолни алкалоиди(като зимзелен , ръжено рогче ),дъбилни вещества и др. В тези случаи ферментните процеси водят до промяна или разпадане на лечебните вещества и до намаляване или изчезване на лечебния им ефект. Колкото влагата по-бавно се отделя от дрогите , толкова по-активно протичат ферментните процеси в тъканите .
Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действащите съставки на лечебните растения . То се провежда бързо при установена за вида температура . Обикновенно нагряването нетрябва да превишава 50-60 градуса ,само сочните плодове могат да се подлагат на температура до 80 градуса .
На пряка слънчева светлина могат да се сушат растителни части,които не съдържат багрила - семена , корени и коренища , кори и др. Листата , цветовете и тревите нетрябва да се сушат на пряка слънчева светлина , тъй като се обезцветяват и неса годни за употреба .

Съхранение - Сухите растителни части се опаковат в торбички от плат или хартия , стъклени банки или метални кутии . Едно от главните изисквания е изсушените растения да се съхраняват в сухо , проветриво и чисто помещение .

Лечебни растения в нашия живот

Георги

Растенията са използвани от най-дълбока древност като средство за храна , лечение , облекло и украса . Тези от тях,които съдържат фармакологично активни вещества и оказвад едно или друго въздействие върху живия организъм , са наречени лечебни решения .
В нашата страна съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове , които са около 3000 на брой.От тях се употребяват около 650 лечебни растения , като 300 вида се събират ежегодно у нас . Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия нашите билки съдържат висок процент биологично активни вещества .Те са богати на разнообразни химични съединения като алкалоиди,гликозиди ,сапонини ,полизахариди,дъбилни вещества (танини) ,флавоноиди ,лигнани ,кумарини етерични и тлъсти масла , витамини ,микроелементи и др.
Често богатия опит на народната медицина е служил като отправен момент за откриване не потенциални лечебни средства от растенията . Дрога получена от лудото биле (Atropa bella-donna L), ни достави алкалоидите атропин ,L-хиосциамин и скополамин,а българската народна медицина чрез Иван Раев даде на света българското лечение на паркинсонизма .